Златни пясъци (природен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за природния парк. За курорта със същото име вижте Златни пясъци.

Природен парк „Златни пясъци“
Паркът, погледнат от „Аладжа манастир“ към Балчишкия залив през 2010 г.
Паркът, погледнат от „Аладжа манастир“ към Балчишкия залив през 2010 г.
43.3019° с. ш. 28.0344° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
Най-близък градВарна
Площ13,207 км2
Построен3 февруари 1943 г.
Създаден3 февруари 1943 г.;
преди 81 години
 (1943-02-03)
Уебсайтparkzlatnipiasaci.com
Златни пясъци в Общомедия
Изглед към курорта Златни пясъци през 2015 г.

„Златни пясъци“ е природен парк в България, разположен на 17 км северно от Варна и площ 13,207 квадратни километра.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Граничи с курорта [[Златни пясъци]и е близо до град Варна. На север граничи с Кранево, на запад със землищата на Кичево и Осеново, на изток с пътя Варна – Кранево, а на юг със землището на Варна. Средната надморска височина е 110 m. Най-високата точка е Чиплак тепе (269,3 m). Преобладават участъците с височина между 101 и 200 m. Общата му дължина е 9,2 km, а средната му ширина е 1,2 km. На територията на парка има разработени туристически маршрути, кътове за отдих, организират се зелени училища. Той е най-малкият по площ природен парк в България.[1]

Обхваща част от склоновете на Франгенското плато. Релефът е хълмист с изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Към морето от скалните венци се спускат стръмните била Аладжа манастир – Горно герме, Чиплак тепе – Златни пясъци и Калето – Бялата стена. През територията му преминават доловете Миризливата вода, Гюргенлъка и Бати бунар. Територията на парка е част от Черноморската климатична подобласт на Континентално-Средиземноморската климатична област.[2] Стойността на валежите е 513 mm, с пролетен максимум и есенен минимум.[3]

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата е поставен в пета категория защитени територии – защитен ландшафт.[4] Обявен е за Народен парк на 3 февруари 1943 г.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Паркът е създаден на 3 февруари 1943 г. под името Народен парк „Златни пясъци“ с площ 240 ха, като е обхващал територията от Аладжа манастир до старата българо – румънска граница. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк „Витоша“ (обявен на 27.10.1934 г.). През 50-те години на 20 век на територията на парка започва изграждането на курортен комплекс „Златни пясъци“ като постепенно той заема по-голямата част от парковата площ. Това налага през 1979 г. площите на курортния комплекс да се извадят от територията на парка, като същевременно към него е добавена нова и като цяло паркът увеличава площта си. Следва ново разширение през 1981 г., с което паркът достига настоящата си площ от 1320,7 ха.

През 1956 г. е разработен първият Паркоустройствен проект, в който се предвижда реконструкция на горските насаждения и превръщането им в паркови, както и мерки за укрепване на поройните долове в района. Успоредно с лесовъдските мероприятия се изгражда и туристическа инфра и суперструктура, изграждат се чешми, кътове за отдих, погледни места, пешеходни маршрути, заведения за хранене и настаняване.

През 1996 г. е създадена паркова администрация като поделение на Национално управление по горите с основна цел опазване и поддържане на биологичното и ландшафтно разнообразие. През 2001 г. вследствие от промени в Закона за защитените територии паркът е прекатегоризиран от „народен“ в „природен“. През 2005 г. е открит Посетителският и информационен център на парка, в който се помещава и парковата администрация (официално название – Дирекция на природен парк „Златни пясъци“).

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Обикновен габър през 2007 г.

Флората на парка включва около 500 вида висши растения, като общият брой на редките, застрашените и защитените видове е 21.

Територията на парка попада в зоната на два флористични района – Черноморско крайбрежие и Североизточна България. Растителността в парка формира следните екосистеми – коренни екосистеми от лонгозен тип, коренни екосистеми с доминиране (най-често на дъбове), производни екосистеми на келявия габър, храсталачни екосистеми и културни екосистеми.

Екосистемите от лонгозен тип заемат около 2 % от територията на парка и са формирани в резултат на високата почвена влажност в по-ниските части на терена. Тъй като тази влажност е по-малка и по-краткотрайна от характерната за типичната лонгозна гора тук видовото разнообразие е по-малко. Гората е по-рядка от типичния лонгоз, в резултат на което прониква повече светлина благоприятстваща развитието на лиани и затова тези екосистеми наподобяват тропически гори. Типични дървесни видове са мъждрян, полски ясен, липа, обикновен габър, цер и др. Лианите са представени от бръшлян, повет, скрипка, гърбач и др. Сред тревистите видове се открояват редките и защитени – недоразвит лимодорум, кавказка иглика и източен лопух.

Коренните екосистеми (доминирани най-често от дъб) заемат по-издигнатите форми в централната част на парка. В тях са представени почти всички видове характерни за района и се срещат дървесни популации на възраст над 100 години. Видовото разнообразие е по-голямо от това в екосистемите от лонгозен тип. Основни дървесни видове са различни видове дъб (цер, благун, космат дъб и др.), както и мъждрян, едролистна липа, обикновен габър и др. Голямо е разнообразието на тревистите видове – различни представители на семейство салепови (така наречените „български орхидеи“), няколко вида острица, редките и защитени видове – снежно кокиче, кавказка иглика, битински синчец, горска съсънка и др.

Производните екосистеми на келявия габър са разпространени най-вече в югозападната част на парка (по-високите места на свлачищни терени) и в централната част – в по-ниските места. Обикновено са с издънков произход и заемат главно каменисти и по-сухи места.

Храсталачните екосистеми заемат стръмни свлачищни терени с плитки почви и варовита скална основа предимно в северната част на парка. Доминиращи храсти са жасмин, дървовидна зайчина, люляк, драка, къпина и ракитовица. Тук се срещат много от редките и застрашени видове в парка.

Културните екосистеми са резултат от човешката дейност, като тези на иглолистните гори са значително повече от тези на широколистните. От първата група най-често се срещат насаждения на черен бор, кипарис и кедър, а от втората на салкъм.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Сухоземна костенурка през 2007 г.

В зоогеографско отношение територията на парка се отнася към Северна зоогеографска подобласт, Черноморски район, в който преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа [6].

На територията на парка се срещат 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 37 вида бозайници и 88 вида птици. Земноводните са представени от един вид тритон (гребенест тритон на Буреш) и 6 вида жаби, сред които и един застрашен – балканска чесновница.

Влечугите са представени от различни видове костенурки, гущери и змии. Застрашени видове са жълтокоремникът и смокът мишкар. От отровните змии се среща пепелянката.

Сред бозайниците се открояват 10 вида прилепи, множество видове гризачи, лисица, сърна, див заек, източноевропейски таралеж, дива свиня, язовец и др.

От птиците постоянни обитатели на парка са около 50 вида, като останалите са прелетни. По-голямата част от тях са защитени видове. Най-често срещаните видове защитени птици са голям синигер, поен дрозд, авлига, зелен кълвач, червеношийка, черешарка, обикновен мишелов, папуняк и др. Над парка преминава един от двата миграционни пътя в Европа – Via Pontica.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Заслон – туристически информационен пункт в местността „Аладжа манастир“ през 2015 г.

Съществуват 5 класически пешеходни маршрута и 4 специализирани – детски, дендрологичен, веломаршрут и за хора със специални нужди (включително хора с парка. По протежението им са разположени кътове за отдих, чешми и погледни площадки. Подходящи са за пешеходен туризъм, природо-познавателен туризъм, културно-познавателен туризъм, велотуризъм, детски туризъм, фототуризъм и за хора със специални нужди

От 2005 г. функционира Посетителски и информационен център, в който се предлага водачество по маршрутите в парка, тематични беседи, информационни издания и публикации и др. В него се помещава и парковата администрация – Дирекция на Природен парк „Златни пясъци“.

Чешми[редактиране | редактиране на кода]

Чешмите в парка са в по-голямата си част захранвани от местни извори.

  • „Ковшак чешма“ – разположена е между две от най-големите поляни в парка като дава и името на местността. Често посещавана местност от гражданите на Варна.
  • „Аладжа“ – намира се непосредствено до асфалтовия път Виница – Зл.пясъци под скалния манастир. Чешмата е с голям дебит. Изходна точка на „Син“ и „Жълт“ маршрути.
  • „Юбилейна“ – възстановена от туристическо дружество „Родни Балкани“ и именувана на техния 60-годишен юбилей. През летния сезон водата силно намалява.
  • „1300 години България“ – намира се под хижа „Аладжа“ част от „Син“ маршрут. В близост има кът за отдих и панорама към парка и курортния комплекс.
  • „Кальова чешма“ – Намира се до хижа „Корабостроител“. С много малък дебит.
  • „Свети Седмочисленици“ – Намира се на пресечната точка на жълтия, зеления и червения маршрут.
  • Янакиева – Намира се на отклонението за „Конен пикник“ до пътя Варна-Кранево. Пресъхнала е от лятото на 2003.
  • Й. Минков – Изградена в памет на лесовъда Й. Минков. Чешмата е вкопана в земята. Водата е негодна за пиене!!!
  • Кът на ветераните – Поддържа се от туристите ветерани. Намира се в близост до жълтия маршрут, на отбивка след дерето
  • Бежана (малка) – В района на местност „Бежаната“. Водата се „появява“ сезонно. Чешмата е обрасла с храсти и увивни растения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Природен парк „Златни пясъци“ – зелената перла на Варна // Обучението по география бр. 1. 2004. 0204 – 6849. с. 18.
  2. Природен парк „Златни пясъци“ – зелената перла на Варна // Обучението по география бр. 1. 2004. 0204 – 6849. с. 19.
  3. Природен парк „Златни пясъци“ – зелената перла на Варна // Обучението по география бр. 1. 2004. 0204 – 6849. с. 20.
  4. Природен парк „Златни пясъци“ – зелената перла на Варна // Обучението по география бр. 1. 2004. 0204 – 6849. с. 18.
  5. ПМС № 2134/3 февруари 1943 г.
  6. #Траянов, Ростислав и Филипова, Десислава, Животинският свят в Природен парк „Златни пясъци“ (земноводни, влечуги и бозайници), Природен парк „Златни пясъци“, I част, Варна, 2005 – 12 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]